Улиците на Лондон бяха най-добрият университет, който някога съм завършвал. Те ми дадоха най-ценните уроци, научиха ме какво означава бизнес, възпитаха ме по най-суровия начин какво означава бизнес морал и ценности и ми позволиха да разбера какво означава да си свободен човек!
За мен създаването на читалище беше не само голямо удовлетворение, но и завръщане към традициите и корените ми на предприемчив търговец и производител. Много поколения назад в България семейството ми е строило училища, библиотеки, църкви и е помагало на хора в нужда. Те са хора с обществен дух, които продължават своята обществено-политическа мисия след независимостта през 1878 г. С идването на комунизма през 1945 г. всичко, което притежават, е национализирано, но те запазват традициите, които аз се опитвам да обогатя.
Езо в Лондон беше място не само за местната общност, но и за българите в миграция.
Една от първите ми каузи в Лондон беше да помагам на бездомни хора. Може би в това има и сантиментална нотка. Идвам от място в България на древния римски път. Път, който е видял много хора по него, пресичайки между Изтока и Запада, между Ориента и Севера, между дълбините на древна Азия и млада Европа. Този път също е оставил своето послание. А то е, че трябва да се отнасяме към всеки на пътя с уважение, достойнство и винаги, когато можем, да помагаме.
В Лондон от самото начало започнах да работя с неправителствена организация, която дава възможност на бездомни хора да рисуват и продават картините си. Освен като галерия за тях, поставих безплатна храна и топли напитки извън центъра за тези, които не могат да си купят.
Създаването на културния център беше разгръщане на моите страстни книги! В Лондон създадох библиотека от над 3000 редки заглавия; философия, история, право, религии и поезия. Това място се превърна в малка независима библиотека, със свои читатели и последователи. За което е спечелил няколко отличия. Но най-важното е, че се превърна в малка сцена за не толкова популярна литература. Имаше и малка част от литературата на български език, изразяваща желанието ми да помогна на българската общност, от която произлизам.
Ezo предостави безплатни курсове за местната общност - баристи и готвачи в малък ресторант. Беше удоволствие да преподавам!
Пространството Ezo беше произведение на изкуството. Място, което не само приютява различен артистичен израз, но и самото то е създадено чрез влагане на много емоция. Най-големият културен портал в Лондон го нарече „едно от последните останали места на Острова“. Обявен е и за един от 8-те скрити скъпоценни камъка на Лондон. Както и най-доброто кафе в Лондон, по-добро от Starbucks.
Ако говорим за Project Ezo, не можем да пренебрегнем приноса му към опазването на природата. Аз самият съм вегетарианец и смятам, че етиката трябва да започне от нашето отношение не само към хората, но и към света около нас. Каузите, които подкрепихме чрез продажби, бяха за опазване на пчелите. Също така поддържахме целия асортимент социално отговорен.
Винаги имахме безплатна храна и вода за домашните животни отпред.
Проект Ezo също беше място за срещи на Mensa UK. Аз съм член на Организацията за хора с изключително висок интелект от 2003 г. и с удоволствие предоставих място за интелектуално забавление.