Мечтите и успехите винаги съм се стремял да споделям с други хора. Да ги насърчаваме, да ги правим оптимисти, защото това е начинът да направим обществото си по-добро място. Не е въпросът колко високо сме стигнали, а на колко хора сме успели да помогнем да се издигнат.

Този мироглед не винаги е бил в моя полза, защото България е постсъветско пространство, където яркият индивидуализъм все още е нещо негативно. Егоизмът е порок. Защото индивидуалността няма място в тоталитарното общество на всемогъщата държава. Така че едно от най-големите признания дойде, когато критиците нарекоха първата ми книга - „Много антитоталитарно четиво!“ което означава, че направих малко повече от индивидуална мотивация.

Втората ми книга беше евангелие на индивидуализма, което донесе много заплахи и физически нападения срещу мен. Но съм изключително доволен, защото имам много повече хора, които се вълнуват, отколкото може да напълни зала.