Аз съм човек на пътя, животът ми е бил там... Живял съм на много места, обиколил съм почти целия свят и честно казано природата навсякъде е уникална, красива, но няма нищо по-добро от културното разнообразие, което ни прави като нищо друго - по-богати! След като живях, учих и работих в Канада, място, което не само ми предостави безброй възможности като равен, но и ми показа какъв трябва да бъде светът, как трябва да се отнасяме към хората, тези, които идват тук, чужденците... Разбрах го чрез моята история, чрез моето пътуване!
Лондон, милорд, така че там успях с £20 в джоба си да направя мултимилионен бизнес. Да започна живота си отначало и да постигна толкова много. Това място ми показа как да получа втори, трети шанс, да правя, да правя грешки, да ги поправям! В предполагаемия „най-лош“ квартал Barking за мен беше най-добрият университет, който някога съм посещавал. Разбрах колко сме различни. Там научих какво означава социален бизнес. Там това, което правех, беше наречено едно от бижутата на Лондон, да, град на хиляда години и успях да му дам бижу. Това място нарече това, което създадох, едно от последните останали с душа... Какво повече мога да кажа?
Това е моята философия, моето разбиране за пътя... Бъдете добри, правете добро!
Военна рампа Детски бежански лагер
Пътят, който са извървели тези деца, е може би най-трудният и екстремен маршрут, изминат от хората. Нивото на екстремност няма нищо общо с представата ни за туристическите алпинистки експедиции. Започва от Афганистан, карайки натъпкани джипове с по 30 души през пустинята Тал, през Хиндукуш и труповете, които служат за ориентири, планинската верига Памир, през Иран, планината Загрос до Турция, оттам се придвижват до Гърция и през устието на река Марица навлизат в България. Преминаването през Гърция в България беше най-трудната част, попадайки на дънери в речното корито, които едва не отнеха живота му. И колко живота отне този път няма данни, но бяха много.
Над 250 000 деца излизат на пътя всяка година, а единствената статистика се води от Програмата за изчезнали мигранти към Международната организация по миграция, която трябва да получи официален доклад от родителите. По-голямата част от тези деца идват от изключително бедни семейства, които се надяват да осигурят препитание. А останалите имат роднини в Европа, които могат да ги гледат. Според Европол над 10 000 деца мигранти изчезват всяка година, след като са регистрирани на границите на ЕС.
На Великден 2021 г. бях гост на Bloomberg България(Bulgaria OnAir). Говорих много за расизма в нашето общество. И за това, ако говорим за християнски празници, трябва да помним основните послания.
Мотивиращо говорене за деца! Най-важното, което им казах е, че те са истинските герои и пътешественици! Защото това, през което са преминали, деца, е невероятно!
Всички получиха по една книга. Имахме купон с много пица и кока кола!
Играйте крикет заедно... Невероятна игра и страхотно забавление!
Получих много заплахи за много либералните си възгледи и действия. Освен конкретните действия, които бяха предприети срещу мен, направих подарък на децата на Военна рампа - създадох им Забавна стая! С част от мебелите на атакуваната от расистите Ezoligentcia, плюс няколко екстри за огромно забавление - PlayStation, 55 телевизора за игри, компютър Dell Alienware и комплект за крикет!
Причината да се преместя в Лондон след много успешни инициативи в България бяха многократните расистки заплахи срещу мен. Както и физически действия срещу мен и вандализъм срещу моето пространство в Пазарджик. Това беше напълно игнорирано от местните власти и от полицията. Но това е обяснимо, защото в крайна сметка нашият управляващ елит, макар и уж да се представяше като прозападен и проевропейски, до голяма степен е отражение на расизма, идващ от Кремъл. Мога само да го кажа със срам, премиерът на България, който живее известно време в Канада и е учил в Харвард, стана причина за международен скандал заради изявленията си за имигрантите, които междувременно живеят в ужасни условия .
За съжаление живеем в трудни времена, които разкриват истинската ни същност. Скрити зад дипломи от САЩ и Канада, виждаме как се крият расисти и какво да очакваме от нашето общество. Премиерът Кирил Петков е представител на Промяната, новото прогресивно поколение в българската политика, което силно се свързва със Запада. Той е представител на едно цяло ново поколение, което се рекламира като най-либералното. За съжаление в България няма либерализъм, нито прозападни традиции. Идеологически, ние все още сме много подвластни на постсъветско-путинската реторика, насочена към унищожаване на либералния отворен свят!
Омразата и невежеството никога не са ми пречели, напротив мотивирали са ме. Разбирам, че в Европа има сили, които поради своята икономическа и социална изостаналост не могат да се примирят с модерния развиващ се свят и правят отчаяни опити да му се противопоставят, като едно от основните им оръжия е омразата и невежеството, отричането на основни принципи на либерализма, правото и свободния свят. Но знам, че всеки от нас може да бъде промяната, дори и малка.
Освен да помогна, да направя малко по-добър живота на някои деца, минали през ада, това, което можех да направя, е да провокирам. И чрез провокация можем да накараме хората да се замислят. Чрез провокация възпитаваме активно-гражданско общество!
Защото – аз съм супер голям фен на графитите Банкси и моите провокации бяха в негов стил. Например да разлепиш за един месец огромен плакат със собственото си лице, че да си хомофоб е много гей, в един ужасно традиционен български град, в сградата на Театъра на Съвета, е нещо уау. Или огромен банер, осветяващ голямо кръстовище в град, страна, където всяка втора жена е жертва на домашно насилие, в страна, където трафикът на хора е нормално нещо, с огромен банер, който казва, че жените не са роби, е просто а-ла Банкси! Надявам се някой ден да попадна на творбите на един от най-големите му почитатели. Но нека ви кажа малко повече колко традиционно е българското общество:
60 минути около света с мен.
В крайна сметка всички сме на път, на едно голямо пътуване. Нека бъдем по-мили и толерантни към всички по него...